89-годишен дядо се очаква да гласува за втори път на машина в община Брезово. На предишните избори преди 2 месеца в село Пъдарско той е гласувал с машина, съобщи говорителят на РИК 17 Пловдив област Иван Кърчев.
Новоизбраното 46-о Народно събрание ще проведе първото си заседание на 21 юли 2021 г. от 9.00 часа в сградата на парламента на пл. „Народно събрание“ №2. Събранието се свиква с указ на президента Румен Радев на основание чл. 75 от Конституцията на Република България.
Съгласно Конституцията (чл. 76) първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В 46-ото Народно събрание това е Мика Зайкова.
На първото заседание народните представители ще положат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." След полагането на клетвата народните представители ще подпишат клетвени листове.
В пленарната зала ще прозвучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз.
Изявления ще направят представители на представените в Народното събрание партии и коалиции. След това ще бъде избран председател на 46-ото Народно събрание. Председателят ще поеме ръководството на заседанието и ще произнесе слово. Депутатите ще изберат и заместник-председатели на Народното събрание.
На 12 юли 2021 г. отбелязваме 30 години от приемането на съвременната българска Конституция. Тя определя държавното устройство, принципите на организация и дейност на държавните органи, основните права, свободи и задължения на гражданите.
Възможно ли е сериозната, дори сложно теоретична книга, да се превърне в кратко филмче? Но не филмче в смисъла на видеозапис на интервю или прочетен цитат от нея. В „истинския“ смисъл на оживял кратък сюжет, който да създаде неочакван, дори вълнуващ ракурс към книгата? Да сподели гледна точка, която увлича и други? Да предаде през екрана емоция? Ето на това в продължение на повече от година се учиха студенти от Философско-историческия факултет на Пловдивски университет (основно от специалността „Социология и науки за човека“, макар и не единствено от нея), заедно с техни колеги от Софийски университет. По идея на Издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, дългогодишен издател на хуманитаристика, те работиха в уъркшопи с експерти, които да им помагат в колкото сложния, толкова и всъщност прост и достъпен, но най-вече интригуващ, път на превръщане на собствения прочит на книга в буктрейлър.
При голям интерес се проведе заключителният уъркшоп проект „Социалната уязвимост като обект на изследване. Обучение на обучаващи в социологията: към едно по-ефикасно интегриране на образователни и изследователски практики“, финансиран от НПД към ПУ „П. Хилендарски“ по програма „Млади учени, докторанти и студенти“ към конкурсна сесия 2019 – 2020 г.
Събитието се проведе онлайн под формата на блиц-научна сесия на тема:
Социалната уязвимост като социоаналитичен проблем: между теорията на практиката и практиката на теорията
Участниците имаха по 20 минути, за да представят, но и защитят с научни аргументи постигнатите резултати от теренна и теоретична работа през последната година на 23 януари(събота).
А на втория ден от събитието 24 януари (неделя) 2021 г. се проведе и кръгла маса на тема „‘Голямото страдание’ и ‘малките’ страдания: разрушаване на фоновите очаквания в научното поле (‘жертви’ и уроци)“, на която бяха обсъдени методите за провеждане на теренни изследвания както и проблеми и тяхното решение възникнали в работата на уникалната колаборация между студенти, докторанти и преподаватели от Катедра Социология и науки за човека към ФИФ на ПУ.
Стартира нов проект на Философско-исторически факултет на Пловдивски университет "П. Хилендарски". Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания.
Изчезването или пък успешното развитие на селата, промяната в демографската им структура, неравномерното развитие на териториите, процесите на обратна миграция и мобилност от и към чужбина и вътре в страната, повишаването на качеството на живот на различни слоеве на населението, запазването на общностни и обществени връзки, възстановяването на разкъсани връзки между поколенията са само няколко аспекта от сложната и пъстра картина на предизвикателствата, които са пред българското общество и които все повече ще налагат да се вземат мерки за преодоляване на демографската, социална и културна криза в различни региони и територии.
При изключителен успех в рамките на пет дни се проведе есенната научна сесия по проект „Социалната уязвимост като обект на изследване. Обучение на обучаващи в социологията: към едно по-ефикасно интегриране на образователни и изследователски практики“. Форумът се състоя в рамките на пет дни от 23 – 28 септември 2020 г. Участва активно със свои лекционни и практически панели целият екип по проекта: доц. д-р Стойка Пенкова, ас. д-р Милена Ташева, д-р Димитър Панчев, докт. Женя Иванова, докт. Диана Апостолова, докт. Мишо Гръблев, докт. Пламен Кольовски, докт. Милена Кадиева, гл. ас. д-р Нина Николова.
Ето и ежедневната програма от форума, разпределена в тематични клъстъри:
Тема: Неравенства и социална уязвимост
Научен очерк по проекта "Жизнени преходи в трансформиращото (се) село: памет, идентичност, наследяване":
В периода 22-26 юли 2020 г. екипът ни посети гр. Ивайловград и 8 села в района. В продължение на 5 дена дискутирахме изследователски терени и въпроси на всеки член от екипа и успяхме да посетим селата Камилски дол, Покрован, Хухла, Свирачи, Мандрица, Долно Луково, Славеево и Ламбух. В Ивайловград се срещнахме с кмета на града - Диана Овчарова и зам. кмета Светла Моллова, които ни въведоха каква е ситуацията в общината. Успяхме да се потопим в занаятчийското майсторство на местна таханджийница - там майсторите наследници отделиха време да ни разкажат за технологията по отглеждане на местен сорт сусам и произвеждането на сусамов тахан като семеен бизнес. Във всички други села осъществихме срещи с кметските наместници. В Камилски дол ни посрещна Анушка Георгиева, която ни представи местата топос в селото, разказа ни за историята на селото и за младите пенсионери, които го променят.
Селото е един от безспорните обекти и предмети на изследване на социалните и хуманитарните науки. За някои от тях, например етнологията, то е в основата на формиране на научната програма дотолкова, доколкото традиционното общество се редуцира до селото. За класическата социология може да се каже, че тя „започва“ оттам, където „свършва селото“, т.е. с модернизацията. Селото, което е обект на настоящия проект, е „трансформиращото (се) село“, т.е. селата, в които старите до-модерни и модерни (вкл. социалистическа модерност) форми на селско живеене се трансформират в нещо друго, което все още няма име и ясна форма. В този случай ще потърсим зародишите на тези форми и начините, по които те трансформират социалната тъкан. Това налага работа по границите на отделните дисциплини и използването на интердисциплинарни подходи. Границата предполага засрещане и работа по договаряне на концептуални и инструментални дефиниции и тази среща е в технологията на промяната, визуализациите на трансформациите и стратегиите на наследяване на „билòто“, потърсени в оче-видно-то.
С оглед на безпрецедентната ситуация на пандемия и извънредно положение Катедра „Социология и науки за човека“ към Философско-исторически факултет на Пловдивския университет преобявява Третия национален конкурс "Социологията и моят живот" за изпращане на есета за ученици от 12 клас.
В рамките на конкурса предлагаме тема, която третира най-важния въпрос в момента, като целта ни е да дадем шанс на кандидатите да изразят не толкова придобитите в училище знания, колкото личното си въображение и не толкова своята информираност, колкото мисленето си:
„Невидимото чудовище Covid-19“